Доходът на акция е показател за чистата печалба на акция на дружеството. Този показател се използва в оценката на дружеството и е една от най-често използваните променливи във фундаменталния анализ.
Екологичният, социалният и корпоративният контрол са три фактора, които измерват пригодността и етичното измерение на инвестиционната стратегия на дружеството. Тези критерии трябва да помогнат за намирането и избора на подходящи инструменти за портфейла.
Борсово търгуваните фондове (ETF) следват развитието на индекси, стоки, облигации или кошница от избрани активи. За разлика от взаимните фондове, ETF се търгуват на фондовата борса като обикновени акции. Сред предимствата им са разходна и данъчна ефективност. Тъй като ETF се търгуват като акции, те нямат НСА, типична за взаимните фондове.
EURIBOR е средният междубанков лихвен процент, при който избраните банки предоставят средства. Такива заеми имат различни матуритети, например една седмица, един месец, 3 месеца, 9 месеца и 12 месеца. 3-месечният EURIBOR е важен еталон, тъй като се прилага за няколко финансови продукта, деноминирани в евро, като ипотеки, текущи сметки и деривати. EURIBOR се определя от 20 избрани банки: Belfius, BNP-Paribas, HSBC Франция, Natixis, Credit Agricole, Societe General, Deutsche Bank, DZ Bank, Национална банка на Гърция, Intesa Sanpaolo, Monte dei Paschi di Siena, Unicredit, Banque et Caisse, ING Bank, Caixa, Banco Bibao, Banco Santander, CECABANK, CaixaBank и Barclays.
ISIN (International Securities Identification Number) е международна идентификация на ценните книжа. Това е буквено-цифров код с дванадесет знака, който указва държавата на емитента и уточнява ценната книга. Например ISIN кодовете се разпределят от централните депозитари.
KIID съдържа информация за съответния финансов инструмент или инвестиционен продукт. Документът не се използва за маркетингови цели и съдържа задължителната информация, предназначена да улесни разбирането на рисковете, разходите, естеството, загубите и доходите, свързани с даден финансов инструмент или инвестиционен продукт.
Документът с важна информация за инвеститорите е част от основната документация на всеки стандартен взаимен фонд (KIID се регулира от UCIST IV). KIID трябва да бъде на разположение на всеки инвеститор преди сключването на договор. Документът с важна информация за инвеститорите описва инвестиционната политика на фонда, целите, рисковия профил, таксите и минали резултати и предоставя друга практическа информация. Той трябва да е изложен на две страници А4.
Лондонският междубанков лихвен процент е средният междубанков лихвен процент, изчисляван всеки ден към 11:30 сутринта. Този фиксиран лихвен процент се определя от 12 банки и изразява лихвения процент, при който те са готови да си дават заеми една на друга. LIBOR се използва като препоръчителен лихвен процент в изчисленията относно редица финансови инструменти, които обхващат приблизително 350 трилиона долара.
Извънборсовият пазар е децентрализиран пазар, който няма конкретно физическо местоположение. Тъй като това е нерегулиран пазар, отделните сделки и техните условия се договарят директно между страните. Валутните деривати, облигациите и структурираните инвестиционни продукти се търгуват основно на този пазар. Извънборсовите пазари включват също Информационно табло и Розов лист на OTC, където се търгуват и акции.
Съотношението пазарна цена – счетоводна стойност на акция (съотношение P/B) е известно още като цена към собствен капитал. Също както P/E, то служи за оценяване на дружества. В случай че P/B е по-малко от 1, счетоводната стойност на дружеството е по-ниска от пазарната му стойност. Това може да означава, че дружеството е подценено.
Показва съотношението между пазарната цена и чистата печалба на акция на дружеството. Ливъриджът служи за оценяване на дружества. P/E е модел за относителна оценка, при който инвеститори и търговци обикновено сравняват няколко дружества от един и същ отрасъл или сектор.
Това е синтетичен индикатор за риск и възвращаемост. Индикаторът служи за класифициране на инвестиционни фондове и портфейли според тяхната експозиция на риск и се изчислява в съответствие с европейското законодателство. SRRI е важна част от документа с важна информация за инвеститорите (KIID) и предоставя на инвеститорите информация за степента на променливост на фонда в миналото, която може да варира от 1 до 7. Нисък SRRI означава по-малки колебания на цените и че вероятността инвеститорът да понесе загуба също е малка. От друга страна, висок SRRI води до по-висок риск от загуба, но също и по-голяма печалба.
Показател, изразяващ общите разходи, свързани с управлението и работата на взаимен фонд/ETF. Тези разходи включват главно такси за управление, такси за депозитар и други такси, като тези, плащани на банки, депозитари, регулирани пазари и одитори. Процентното съотношение TER изразява дела от общите разходи на ETF, дължащи се на общите активи на ETF.
YTD (от началото на годината) обхваща резултатите от финансов инструмент от началото на годината до настоящата дата.
YTM (доходност до падежа) е доходността до падежа на дългова ценна книга.
Акцията е ценна книга, която представлява собственост върху дял от емитиращото дружество. Инвеститорите – акционери, които имат право да получават дивиденти – дял от разпределената от дружеството печалба, и да участват в управлението на дружеството в съответствие със законите на държавата, в която е седалището на дружеството, и с неговия устав. Акциите могат да бъдат издадени като сертификати или в безналична форма.
Бета измерва относителната степен на променливост или систематичен риск, свързан с портфейл спрямо еталон. Бета равно на 1 означава, че активът се движи спрямо индекса-еталон. Когато бета е равно на 2, активът е два пъти по-променлив от еталона. От друга страна, бета 0,65 означава, че портфейлът е 35% по-малко променлив, отколкото еталона.
Бичият пазар е финансов пазар, на който цената на избрана група активи се покачва и се очаква допълнително увеличение. Терминът се използва предимно за фондовите пазари, но често се отнася и за пазари на облигации и стоки. Общо взето, ако даден пазар не е претърпял повече от 20% спад и не се е превърнал в мечи пазар, той се нарича бичи пазар.
Валутен риск е рискът от промяна в стойността на актив, изразена в евро поради промяна на обменния курс на еврото спрямо друга валута, в която е деноминиран активът. Стойността на актив, деноминиран във валута, различна от еврото и изразена в евро, се увеличава, когато курсът на валутата спрямо еврото се повиши. Стойността на актив, деноминиран във валута, различна от еврото и изразена в евро, намалява, когато курсът на валутата спрямо еврото се понижи. Степента на валутния риск зависи преди всичко от текущия дял в портфейла на активите, инвестирани във валута, различна от еврото.
Когато акции или облигации се търгуват или препродават, това означава, че те се продават на вторичния пазар. Повечето сделки с ценни книжа се извършват на този пазар.
Терминът се използва главно във връзка с фондовия пазар. Датата, от която акциите се търгуват без дивидент, е датата, от която инвеститорът няма повече право на дивиденти. Това означава, че ако даден инвеститор закупи акции на датата, от която акциите се търгуват без дивидент, той няма да има право на дивиденти.
Финансов инструмент, чиято цена се основава на основния актив или група активи (акции, облигации или валута). Финансовите деривати винаги произлизат от споразумение между две или няколко страни (клиент и дилър). Сред основните видове финансови деривати са форуърди, фючърси, суапове, опции, варанти и CFD.
Диверсификацията е стратегия за управление на риска, възприета от инвеститорите за намаляване на рисковете, свързани с техните портфейли, чрез инвестиране в различни видове активи. Различните видове активи крият свои собствени рискове, поради което диверсификацията е ключов инструмент за разпределяне на експозицията към тях в целия портфейл.
Дивидентът е част от чистата печалба на дружеството, разпределена от неговия съвет на директорите след одобрение от общото събрание на акционерите. Дивидентите могат да се изплащат в брой, в акции, задължения или активи. Дивиденти могат да се изплащат за различни периоди, например годишно, на шест месеца или на тримесечие. Дивиденти могат да се изплащат редовно или по изключение. Дружествата, търгувани на фондовия пазар, които изплащат редовни дивиденти, се считат за така наречените дивидентни дружества.
Представлява очакваната възвръщаемост на облигация или портфейл, при условие че ще се държи до падежа и купоните ще бъдат реинвестирани при непроменен лихвен процент.
Дългите продажби са инвестиционна или търговска стратегия, която спекулира с покачването на цената на финансовия инструмент.
Емитент е физическо или юридическо лице, което е емитирало ценна книга с цел получаване на финансови средства.
Еталонът е стандарт, чрез който се измерва представянето, променливостта и други показатели на акции, взаимни фондове и управлявани портфейли. Това може да бъде индекс, който включва няколко вида активи.
Ефект на ливъридж се получава, когато инвеститор използва заети средства за търговия. По този начин инвеститорът може да инвестира няколко пъти повече, но трябва да върне парите на страната, от която ги е заел. Печалбите или загубите от търговията се поемат само от инвеститора. Търговията с ливъридж се използва за много деривати (например опции и фючърси) и е свързана с висок риск.
Защитните акции включват тези, които обичайно изплащат редовен дивидент и генерират стабилен доход, независимо от икономическия цикъл. Има постоянно търсене на продуктите или услугите на дружествата, които ги емитират и това е причината те да могат да генерират относително стабилен доход през различните фази на икономическия цикъл. Променливостта на тази група акции обикновено е по-малка и инвеститорите ги предпочитат, когато очакват неблагоприятни събития на фондовия пазар.
Стратегиите за инвестиционни портфейли се изпитват с данни от минали периоди. Такива тестове помагат да се определи нестабилността на портфейла и очакваната възвръщаемост.
„Историята не се повтаря, но често се римува“, Марк Твен. През последните 150 години е постигнат най-големият икономически растеж в историята на човечеството. Световният БВП се е увеличил няколко пъти. Световната икономика (както и тази на отделните държави) отбелязва периоди на стагнация и спад. Икономистите констатират, че циклите на експанзия, последвана от корекция, са относително чести. В икономическия цикъл има две основни фази: експанзия, по време на която икономиката расте, и свиване (рецесия), когато икономиката запада. Пазарните цикли са подобни на икономическите. Като цяло развитието на финансовите пазари може да предскаже края на икономическия цикъл и началото на рецесия. От друга страна, фондовият пазар е давал много фалшиви сигнали в миналото.
Инерцията е мярка за скоростта на промените в цената или обема на дадена ценна книга. В техническия анализ инерцията се разглежда като осцилатор и служи за определяне на силата на тенденцията.
Капиталовият пазар е част от финансовия пазар и се нарича още дългосрочен паричен пазар. Това е механизъм и група от институции, създаващи платформа, където се срещат търсенето и предлагането на средносрочен или дългосрочен паричен капитал. Тези инструменти са с матуритет над една година или без матуритет. Инструментите на капиталовия пазар са облигации, дялове, ипотечни облигации и акции.
Корелацията е ценовата зависимост между два или повече актива (или между един инструмент и еталон). Стойностите на корелацията са от –1 до 1. Стойност 1 означава абсолютна корелация, т.е. еднакви движения на цените на два измерени актива. Стойност 0 показва, че няма зависимост между цените, а стойност –1 за два актива означава, че техните цени се движат в противоположни посоки. Корелацията на активите в портфейлите се следи с цел диверсификация. Управляващите портфейли търсят активи с отрицателна корелация, за да диверсифицират рисковете, свързани с портфейла.
Кредитен риск е рискът емитентът да не изпълни своите задължения. Фондовете могат да възприемат различни подходи към кредитния риск, който се оценява въз основа на рейтингите на ценните книжа. Като цяло облигация или друга дългова ценна книга с по-висока доходност също е по-рискова (емитентът плаща премия за риск).
Графично представяне на възвръщаемостта до падежа на ценни книжа с фиксирана лихва (например облигации). По хоризонталната ос срокът на изплащане варира от еднодневни „овърнайт“ депозити през няколкомесечни срочни депозити до дългосрочни облигации. При нормални обстоятелства кривата на доходността се покачва, т.е. доходността от лихви по краткосрочни инструменти (депозити) е по-малка от доходността по дългосрочни инструменти (облигации). Обратният (низходящ) наклон на кривата на доходността е сигнал, че пазарът очаква лихвите да паднат. Когато се съставя кривата на приходите, винаги е необходимо да се вземат предвид различните данъчни режими на различните инструменти, които се отразяват върху техните оценки.
Късите продажби са инвестиционна или търговска стратегия, която спекулира със спада в цената на финансовия инструмент. Що се отнася до ценните книжа, инвеститорът продава например акции, които не притежава, но е взел назаем от друг инвеститор. В случай на обратно изкупуване или покритие, продаващият инвеститор ще върне ценните книжа. Инвеститор, който продава на късо, печели, ако цената на актива падне. От друга страна, инвеститорът ще понесе загуба, ако цената се покачи. Късите продажби обикновено не са ограничени във времето и ако цената се повиши значително, търговецът може да загуби повече, отколкото е инвестирал.
Спекулации за спад в цената на финансов инструмент. Продажба на финансов инструмент (например стока), преди инвеститорът да го притежава. Инвеститорите вземат назаем дял и се задължават да го върнат чрез редовна продажба. В случай че цената при редовната продажба е по-ниска от цената при първоначалната продажба, инвеститорът печели.
Ликвиден риск означава рискът в случай на извънредна ситуация на пазара или намаляване на кредитния рейтинг на емитента, финансовият инструмент, инвестиран в съответствие с устава, да не може да бъде продаден, изкупен или използван за друга сделка по преценка на дружеството или на цената, посочена в оценката на активите на портфейла, без допълнителни разходи и в достатъчно кратък срок.
Ликвидността показва до каква степен даден актив или финансов инструмент може да бъде продаден или купен, без да влияе значително върху пазарната цена.
Лихвеният риск е рискът от загуба поради колебания на пазарния лихвен процент. Те могат да засегнат основно облигационните компоненти на портфейлите.
Мечите пазари обикновено са финансови пазари, характеризиращи се със спад в цените на активите и общ песимизъм сред инвеститорите. Отделни нива могат да варират в зависимост от вида на финансовия инструмент. За борсовите индекси спад от 20% от двумесечния максимум се счита за мечи пазар. Между 1900 г. и 2015 г. е имало 32 мечи пазара, или средно по един на всеки 3,5 години. Последният мечи пазар продължи от октомври 2007 г. до март 2009 г., когато Dow Jones падна с 54%.
Цената, посочена при емитиране на ценна книга (за акции, това е цената при ППП, а за дял – цената по време на срока за записване). Цената може да се различава от актуалната пазарна цена.
Оперативният риск е тясно свързан с грешки в администрирането на портфейла, причинени от дилър на ценни книжа или външни бизнес партньори.
Опциите са правото за закупуване на основен инструмент в определен срок и на предварително договорената цена. Като финансов инструмент, те са определени като деривати. Продавачът на опция се нарича също емитент на опция, докато купувачът на опция се нарича също притежател/собственик на опция. Притежателят на дадена опция има правото да я закупи или продаде и да упражни или не правото си. С други думи, те имат правото на опция. Емитентът на опция е длъжен да продаде или купи основния инструмент, ако притежателят на опцията реши да упражни своята опция.
Основният лихвен процент е лихвеният процент, определен от Европейската централна банка. Всички лихвени проценти по кредити и депозити за клиенти се извличат от този процент.
Валутата, в която даден инвеститор измерва възвръщаемостта на своите инвестиции. По правило отправната валута се определя от инвеститорите според валутата, в която планират да използват инвестицията си. Повечето словашки инвеститори използват еврото като отправна валута.
Пазарният риск е свързан с развитието на световните финансови пазари, което засяга непосредствено стойностите на отделните видове активи, включени в портфейла. Специфична форма на пазарен риск е лихвеният риск, който се основава на промяна на лихвените проценти във времето поради промени в икономическите условия на пазарите. Увеличаването на лихвените проценти на финансовия пазар води до спад на стойността на дълговите финансови инструменти в портфейла. От друга страна, спадът на лихвените проценти на финансовия пазар увеличава стойността на дълговите финансови инструменти в портфейла. Освен от лихвения риск, резултатите от дългов финансов инструмент се влияят и от кредитен риск, което означава риск от загуба поради неизпълнение на задълженията на длъжника при договорените срокове и условия. Степента на риск зависи от това как развиващата се икономическа ситуация засяга всеки емитент. Лихвените и кредитните рискове на портфейла се намаляват чрез управление на продължителността на портфейла, средния матуритет на портфейла и ограничаване на по-рисковите видове активи чрез инвестиционни лимити.
Пазарната капитализация изразява общата стойност на акциите на дружеството. Тя е резултат от умножението на текущата пазарна цена по броя на акциите на компанията. Класифицирани по пазарна капитализация, дружествата се класират като малки капитализации (до 2 милиарда щ.д.), средни (2 – 10 милиарда щ.д.), големи капитализации (10 – 100 милиарда щ.д.) и мега капитализации (над 100 милиарда щ.д.).
Паричният пазар е краткосрочен паричен пазар, където финансови институции и банки се срещат, за да продават или купуват краткосрочни финансови инструменти с падеж до една година. Примерите включват заеми и краткосрочни заеми, валути, чуждестранна валута и ценни книжа.
Портфейлът е набор от всички финансови инструменти, държани от инвеститор, който може да включва облигации, акции, стоки, инструменти на паричния пазар и дялове. Може да включва и други активи, като недвижими имоти, ценности и алтернативни инвестиции. Портфейлите обикновено се управляват директно от инвеститори или от специалисти (физически или юридически лица), които се грижат за инвестициите. Инвестиционният портфейл се създава чрез инвестиционна стратегия в зависимост от конкретната цел на инвеститора и нежеланието за поемане на риск. Инвеститорът може да има няколко портфейла с различни стратегии и цели.
Първично публично предлагане (ППП) на акции на дружество се извършва, когато дружеството реши да набере капитал за първи път, като емитира своите акции на капиталов пазар. Дружествата търсят начини за набиране на капитал и общо взето могат да го направят чрез вземане на заеми, емитиране на облигации или навлизане на фондовия пазар. Когато дадено дружество избере последната възможност, ППП е най-често използваният метод.
Това означава преди всичко риск от промяна в данъчните системи или законодателството на държавите, в които работят емитентите на финансовите инструменти, включени в портфейла.
Съотношение между чувствителност на цената на облигациите и колебанията на лихвените проценти, продължителността обозначава средния матуритет на портфейла за инвестиции в дългови ценни книжа или на паричен пазар. Например продължителност, равна на 2, означава, че ако лихвеният процент се повиши с 1%, цената на облигацията ще падне с 2%.
Променливостта описва интервала на промени в цената. Това е средното отклонение на средната възвръщаемост и се изчислява като стандартно месечно отклонение на резултатите. Променливост = систематичен риск (β) + несистематичен риск (α) Не включва целия риск. Екстремните стойности, нито най-високата, нито най-ниската доходност, не са включени. Резултатите варират според периода и средната доходност не е постоянна. Променливостта на отделните класове активи или портфейл е като цяло стабилна.
Частта от пазара на ценни книжа, където се търгуват публично търгувани ценни книжа, по-специално ценни книжа, които се допускат до този пазар съгласно специални правила.
Първичният пазар е част от капиталовия пазар и борави с нови ценни книжа, емитирани от корпорации, държави и други субекти. Частните дружества и държавите продават ценни книжа (акции или облигации) на първичния пазар, за да наберат средства за финансиране на своите дейности. Първичният пазар се управлява главно от инвестиционни банки, които определят ценови диапазони и упражняват надзор върху продажбите на инвеститорите. Когато продажбата е завършена, по-нататъшната търговия продължава на вторичния пазар, като фондова борса, където се извършват повечето сделки.
Държавите от тази категория претърпяват социално-икономически промени, които трябва да ги наредят сред развитите държави. Икономиките в развиващите се пазари реформират своите финансови системи, така че техните капиталови пазари да отговарят на нормативните изисквания и да осигуряват достатъчна ликвидност за инвеститорите на равнище САЩ, Япония или Европа. Тези икономики понякога имат голям икономически и човешки потенциал. Икономики, които попадат в тази категория: Бразилия, Чили, Китай, Колумбия, Унгария, Индонезия, Малайзия, Мексико, Перу, Филипини, Полша, Русия, Южна Африка, Тайланд и Турция. Някои организации, като например MSCI и S&P, включват в нея и следните държави: Чехия, Египет, ОАЕ, Катар, Гърция, България, Румъния, Украйна и Венецуела.
По-слабо развитите пазари включват държави с относително високи нива на икономически растеж и сигурност. Общите критерии за оценка на нивото на развитие на дадена държава са БВП на глава от населението, ниво на индустриализация, стандарт на живот, правна система и технологичен напредък. Сред тези държави са например САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия и Япония.
Разпределението на активи означава целенасочено разпределяне на инвестиции в различни видове активи, например инструменти на паричния пазар, облигации или акции. Разпределят се активи към различни пазари, сектори и валути. Стратегиите за риск и инвестиционните стратегии се оптимизират чрез правилно разпределение на активите.
В някои портфейли акционерите могат да получат директно платен доход или да реинвестират възвръщаемостта, за да постигнат сложна лихва.
Рискът от инвестиране в сектора на недвижимите имоти означава риск от промяна в активите – недвижими имоти, причинена от падащи стойности или неизпълнение. Промените в стойността на недвижимите имоти са основно следствие от очакваните приходи, свързани с притежаването на недвижими имоти: риск да не бъде сключен договор за наем или риск от прекратяване на договор за наем.
Рискът от пазарен дефицит е риск от загуба вследствие невъзможността да се извършват сделки с финансови инструменти за определен и много кратък период от време.
Рискът, свързан с контрагента се отнася за случаи, в които сетълментът на сделката не се осъществява според очакванията, защото контрагентът не е платил или не е доставил финансови инструменти или не ги е доставил в договорения срок.
Сделка, при която лицето, продаващо ценни книжа, получава съответстваща сума пари в деня на продажбата, а лицето, което купува, получава съответния брой ценни книжа.
Дружествата със син чип са широко известни и уважавани на капиталовите пазари. Тези дружества са сред най-големите и най-стабилните на пазара. Техните акции са силно ликвидни и променливостта като цяло е по-ниска.
Разликата между цената на продажба и цената на покупка на валутните пазари. Спредът също така изразява разликата във възвръщаемостта между облигация с риск от неизпълнение и безрискова облигация със същия падеж. В еврозоната, например, германските „bunds“ (държавни облигации) се считат за безрискови облигации.
Стратегията представлява препоръчван срок на държане или минималният срок, през който даден инвеститор трябва да следва избраната от него инвестиционна стратегия. Като цяло по-рисковите инвестиционни стратегии са с по-дълъг срок на държане. Клиентите, които не спазват срока на държане, са изправени пред по-висок риск от невъзможност да постигнат възвръщаемост на инвестицията си и дори могат да претърпят загуба.
Сделка с деривати, основана на замяната на една валута с друга за определен период от време. Действа както сделка с фючърси, целяща печалба в резултат от колебанията на обменния курс. Суаповете включват и суап на лихви.
Краткосрочна дългова ценна книга, емитирана главно от държавите за покриване на временен недостиг на средства.
Редица инвеститори използват съотношението риск/възнаграждение. Очакваната възвращаемост на инвестицията се сравнява с риска от загуба в случай на неочаквано развитие на пазара. Съотношението риск/възнаграждение се променя в зависимост от отделните стратегии. Някои инвеститори смятат, че 1:3 е идеалното съотношение. Инвестициите винаги са свързани с определени рискове и най-общо казано, когато инвеститорите очакват по-висока възвръщаемост, те трябва да разчитат на по-висок риск.
Целта на техническия анализ е да разкрие възможностите за търговия, като изследва тенденции, статистически данни за търговската дейност, движение на цените и развитие на обема. Докато фундаменталният анализ се опитва да установи стойности, техническият анализ се концентрира върху колебанията на цените.
Системата на Федералния резерв е централната банка на САЩ. Състои се от дванадесет банки на Федералния резерв, чиито президенти са членове на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC). Федералният комитет за операции на отворения пазар определя лихвените проценти, наблюдава паричното предлагане и управлява баланса на централната банка, което означава, че тя може да купува или продава различни ценни книжа (например държавни облигации).
Ливъриджът е съотношението между общите активи и собствения капитал. Търговията с ливъридж се използва често на финансовите пазари, предимно във връзка с финансови деривати. Финансовите инструменти, използващи финансов ливъридж, се считат за по-рискови от тези, при които търговецът разполага само със собствените активи.
Фондова борса или борса е място за търговия, където финансови инструменти (например акции и облигации) се търгуват в определено време и съгласно правилата на борсата. Сред най-известните фондови борси са NYSE (Нюйоркска фондова борса), NASDAQ и AMEX. Борсите в Европа са XETRA (Германия), LSE (Великобритания) и Euronext (Белгия, Франция и Нидерландия).
Фундаменталният анализ е метод за оценка на активи, който определя присъщата стойност на дадена акция, като обръща внимание на нейните икономически, финансови, качествени и количествени фактори. Този метод се стреми да анализира макроикономически (икономика, ситуация в сектора) и микроикономически фактори (управление и финансово състояние на дружеството). Целта е да се оценят акциите и да се сравнят с актуалната пазарна цена. Резултатите от анализа трябва да покажат дали акциите са надценени или подценени в сравнение с пазара.
Фючърсите са финансов договор за покупка или продажба на финансов инструмент или стока при предварително уговорени условия. Купувачът и продавачът се договарят за времето на продажба, доставката и цената. Фючърсните договори са деривати, договаряни чрез фондова борса. Техните условия са стандартизирани, те използват ливъридж и могат да се използват за хеджиране. Фючърсните договори имат различни основни активи, като стоки, които трябва да бъдат доставени физически, борсови индекси и валутни двойки.
Хеджирането намалява пазарния риск, произтичащ от значителни колебания на финансовия пазар. Финансови деривати, като фючърси, опции и CDS, обикновено се използват за хеджиране. За портфейлите най-често хеджираният риск е валутният риск. Портфейлът може да закупува активи, които са деноминирани в различни валути. Управляващите портфейли хеджират валутния риск, за да предотвратят по-ниска възвръщаемост в случай на значителни валутни движения или за да закупят вече хеджирани инструменти.
Хеджирането на чужда валута (FX) намаля валутния риск. Фондът хеджира закупени активи, деноминирани в друга валута, срещу колебания на валутата.
Ценната книга е прехвърляем актив, който представлява някакъв вид финансова стойност, чийто вид и форма са предписани от законодателството и е свързан с правата, посочени в Закона за ценните книжа (566/2001), по-специално правото да се изискват конкретни финансови облаги или да упражнява конкретни права по отношение на лицата, определени със закон.
Централната банка е институция, която управлява паричната политика на своята държава, наблюдава нейното парично предлагане и определя лихвените проценти. Освен това, централните банки контролират финансовите пазари. За разлика от търговските банки, те имат монопол върху паричната база на държавата и могат да печатат националната валута. ЕЦБ (Европейската централна банка) е централната банка на 19-те европейски държави, които са приели еврото за своя валута. Основната роля на ЕЦБ е да поддържа стабилността в еврозоната и да запазва покупателната способност на Евросистемата. Всяка държава от еврозоната има собствена централна банка, която участва в Евросистемата. По един управител от всяка държава членка е член на Управителния съвет (Паричен съвет), който се ръководи от неговия председател.